Алхимикът

Алхимикът взе книга, която някой от кервана беше донесъл. Томчето нямаше корица, но успя да открие името на автора – Оскар Уайлд. Докато разглеждаше страниците, той попадна на история за Нарцис.

Алхимикът познаваше легендата за Нарцис - красив младеж, който ежедневно се наслаждавал на отражението си в езерото. Бил толкова обсебен от собствената си красота, че един ден паднал във водата и загинал. На мястото, където се удавил, поникнало цвете с име нарцис.

Но историята на Оскар Уайлд не свършва така. В нея се разказва как след смъртта на Нарцис дошли ореадите — божества на гората — и видели, че сладководното езеро е станало стомна с горчиви сълзи.

- Защо плачеш? - попитали те.
- Плача за Нарцис - отвърнало езерото.
- Не ни учудва факта, че тъгуваш за него - продължили ореадите. - Всички ние го преследвахме из гората; само ти можеше отблизо да виждаш неговата красота.
- Ами Нарцис действително ли беше красив? - запитало езерото.
- Кой би могъл да знае това по-добре от теб? – удивени отвърнали ореадите. – Всеки ден той накланяше глава над твоя бряг!
Езерото замълчало известно време и най-накрая казало:
-Плача за Нарцис, но никога не съм осъзнавала колко е красив. Тъгувам за него защото всеки път когато лягаше до мен, виждах в дъното на очите му моя собствена красота.

- Каква прекрасна история! – възкликнал Алхимикът."
Паулу Коелю