Възречени от Манастър

Романът „Възречени от Манастър“ разглежда потиснатата историческа съдба на тракийските бежанци. Авторът Никола Инджов, който е пряк потомък на изгнаните българи от Беломорска Тракия, рисува картина на вековно родно място, което остава извън границите на съвременната държава, но продължава да живее в паметта и духа на настоящите хора. Разрушенията в българските територии около делтата на река Марица след Балканската война през 1913 г., принудителното преселение на цели села към егейските острови през 1921 г. и насилственото обменяне на населението между България и Гърция през 1924 г. са ключови моменти, които оформят сюжетните линии в произведението. Персонажите в романа оживяват днес като „ангелски човеци“ — отражения от миналото и непреминалия народен живот.