Студентът по медицина и уличницата

Жана изпитва уникална и дълбока любов към Веселин, наслаждавайки се на това да го наблюдава. Той представлява идеалния мъж за нея, такъв какъвто си го спомня от младостта. Очарована е от чертите му, включително и пръстите на ръцете, които са дълги и силни, но същевременно нежни – усеща иглички при допир до кожата си и се пита какво ли би било ако я погали. Ноктите му са розови като тези на момче; изглеждат лакирани с ниско изрязани краища и бели месечинки в основата - знак за късмет. Ако той я вземе под крилото си, тя ще бъде щастлива и вярна до края на живота си, макар че досега е имала много лоши преживявания. Винаги е била виновна в отношенията – преминала е през различни мъже без успех. Синовете й вече пораснали скоро ще й кажат истината за ситуацията им. Жана някога беше най-прекрасното момиче; все още привлекателна жена, която буди интерес у другите хора, но вътрешно чувствува празнота. В гимназията имаше приятел подобен на Веселин – той само я гледаше със завладяващи очи без да намери см courage да заговори с нея тогава когато тя тъкмо разцъфтяваше като красиво момиче с мечти и желания. Бащата на децата й успя да извлече всичко от нея преди да я остави сама в труден момент. Сега Жана мечтаеше за живот с Веселин, вярвайки че той никога няма да я напусне…