Черешата на един народ

"Черешата на един народ" (1996, 1998, 2003)

Книгата "Черешата на един народ" за пръв път е публикувана през 1996 година и бързо печели признание както сред читателите, така и сред критиците. Тя получава наградата от Сдружението на българските писатели за най-добра книга на годината. През 1998 г., след като първоначалният тираж се изчерпва, тя излиза в ново издание с издателство “Жанет-45”. Наскоро беше представено и третото издание. Според електронния сайт за българска литература "Liternet", книгата е определена като една от петте най-съществени произведения на десетилетието. Някои стихотворения от нея са преведени на множество езици, включително немски, английски и унгарски.

Из рецензии относно "Черешата на един народ" от края на 90-те години

Това е иновативен тип лирика. "Черешата на един народ" съчетава пародия с весела меланхолия и носталгичен иронизъм… [Господинов] принадлежи към малцината автори, които успяват да предадат "модерното", докато преодоляват повърхностността на авангардизма.
Проф. Светлозар Игов, вестник "Литературен форум", София

... играта със слова от чужди автори и различни стилови маски достига своя връх при Георги Господинов в "Черешата". Тук интуитивното осъзнаване за метафизичното нищожество става усещане за историята като списък с неизпълнени моменти… Поезията му проявява вкус към скритите поетични възможности във всекидневния език.
Бойко Пенчев, сп. "Neue Literatur", Франкфурт

„Сладка череша“! Литературно пиршество в края на века…
Митко Новков, “Култура”, София

"Черешата на един народ” представлява Bildungsroman-а за съвременната младеж... Стиховете му лесно завладяват дори онези без опит в поезията; това е цялостна творба – постмодернизъм с човечност...
Биляна Курташева, вестник "Култура", София


Някои четоха „Черешата” като символика за вечната несъстоялост в България.
И те имаха право.
Други я възприемаха патриотично. И те имаха основание.
Трети видяха подигравка с този патриотизъм – абсолютно справедливо.
Имаше такива, които я разглеждаха сякаш бе част от Възраждането - точно така беше.
Някой откри мухите вътре; да – те действително имат значение!
Други предпочетоха сладките местенца вместо сентименталните баклавички; тяхно право било!
Един /дядо ми/ чете текста със сълзи.
А други се смехуваха при прочита си.
Блажени ще бъдат тези , които ще подходят хладнокръвно към книгата отвъд сантименталността или екстазиса! Но тук вече думите не са мои.“
Георги Господинов


Балади и разрухи
Какво желае любовта? Да основава семейства?
Но искат ли семейството истинска любов?
Всъщност техните желания не са много - отделна тоалетна,
по-просторна кухня... Това мечтая́т всъщност…
Чакай още малко - аз не приключих! Изслушай ме,
не мисли че твоят черен дроб го интересуваш,
както няма значение дали твоите ръце знаят какво правиш,
или краката ти…

(разговор чул по време очакването ми за бира
в кръчма „При Балканджи Йово“ късната есен '95)


Не сме помежду си животи тъжни;
не сме оставили мечти зад нас...
Под езика лежим невидимо
като покрити под завивка.

В такъв контекст между мезета,
докато чакам биричката си
и пуша цигара,...
Докато духам пянката горе,
се потапям самотен -
увисвам целият...

А здравословната любов между предметите?
Оная сила що ги държи стабилни?
Онова което ме сънува както аз него…

Виждаш ли? Всичко около нас се разпада;
крачките изгубиха последователността си...
Опитвайки жеста който звучи като балада ,
той идва грозновато!

Сега напускам мястото - ставам досаден...
Стъпала ми сами тръгват натам ...
Очите ми отпрашват навън , о Боже! Какво тьмó!!
Ръцете също щурмуют напред … .
И балтона — назад ... пустота —
без ръкав..

Дали виждам себе си без очи?

Мога ли да обгрЪня някого без ръце?

Имам ли крака да изпратя?"