Спекулативно-поетически разглеждания на времето у късния Хайдегер

В настоящото изследване се акцентира на двусмислената подбуда, свързана с теоретичния проблем за времето при Хайдегер. Този въпрос е многократно разглеждан и натоварен с противоречива история в изследванията си. Целта е да бъде преосмислен като иманентно времево измерение на текста, чрез детайлен анализ на отделни, относително кратки произведения. Краткостта им ще улесни обхвата на задълбоченото представяне, особено предвид факта, че досега не са били превеждани на български език. Така проблемът за времето у късния Хайдегер може отново да възвърне своята сложност, проследявайки нюансите в конкретните текстови структури и завършености. Това означава, че определянето на проблема за времето трябва да включи събитийната природа на самите текстови действия.

Любомир Милчев завършва специалности по българска филология и културология в СУ „Свети Климент Охридски“ през 1988 г., след което става специализант в катедрата по културология и впоследствие редовен аспирант там през следващите пет години. По време на докторската си програма той изучава във университетите в Хайделберг и Бохум, Германия. Превежда работата „Кант и проблемът на метафизиката” от Мартин Хайдегер (1996).

Сред книгите му могат да бъдат открити: „Далматинецът Марципан” (2000), „Вещи и обнищвания в литературата: Литературният антиквариат” (2001), „Комедиантите – фарсове и водевили дори... tableau vivante” (2004, ИК Жанет 45) и „Любовникът на лейди Чатърли и благоприличието на нетрагичното” (2006).