Емил Верхарн/ Стихотворения

Емил Верхарн израства в обширните земи на Фландрия, където се наслаждава на буйното пролетно цъфтене, проливните дъждове и гъстите снеговалежи. Животът там е изпълнен с трудностите на отрудените хора, което не е учудващо, тъй като ранната му поезия прилича на картини, създадени с тежката четка на старинни фламандски художници. Тези творби възхваляват живота чрез ежедневните грижи и простичките радости. По-късно, когато поглежда към града - този истински октопод, който изсмуква жизнената сила - Верхарн успява да запази свежестта в своите възприятия и стремежа си за един по-хармоничен свят. Неговото творчество го нарича поет на стихии и величие; това произлиза от размириците и звуците на времето, които неговото сърце улавя като верен сеизмограф. В деня, когато трагично загива под колелата на влака в Руанската гара, огромният корпус от поезията му (дванадесет значителни тома) вече тръгва към нови хоризонти.
Кирил Кадийски