Сонети за живота и смъртта на Мадона Лаура

Франческо, синът на нотариуса сер Петрако, по време на своето изучаване на правото се отдава на една съблазнителна страст - написването на стихотворения. Той осъзнава, че името му не звучи особено красиво за човек, занимаващ се с такова възвишено изкуство и решава да приеме името Петрарка. Вероятно не е подозирал, че това име ще остави отпечатък върху поезията в продължение на векове! Въпреки че славата е товар за твореца през живота му! Когато в разпети петък през 1327 година влиза в църквата в Авиньон, едва ли осъзнава какво го очаква - страстта към Христовите мъки трае само седмица, но у него ще пламне доживотна любов. Защото там той среща ангелоподобната Лаура и чувството към нея става веригата около лявата му ръка – тази до сърцето; така Св. Августин би могъл да заяви: "...ти си затворник, който намира удоволствие във собствените си окови". Често Петрарка изпитва угризения, но колко прекрасно е да бъдеш Аполон след като притежаваш своя Дафне! Хиляди хора по света са обичали и ще продължат да обичат, но малцина като Данте и Петрарка показват, че любовта може да бъде вечна освен за един живот.
Кирил Кадийски