Дванайсетте стола

На смъртния си одър мадам Петухова разкрива на зетя си Иполит Матвеевич Воробянинов, който някога е бил предводител на дворянството в Старгород и сега работи като деловодител в съветска институция. Тя му споделя, че преди години е скрила своите брилянти от болшевиките в тапицерията на един от дванайсетте стола в хола на тяхната стара къща. Воробянинов решава да потърси столовете.

Скоро към него се присъединява Остап Бендер - обаятелен авантюрист, способен да извлече полза от човешките слабости. Великият комбинатор не се колебае и притежава остроумие и язвителен език; изобретателността му за набавяне на средства и достъп до столовете изглежда безгранична – той може да основа тайно политическо общество или дори да организира междупланетен шахматен турнир...

В единайсет и половина сутринта от северозапад, идвайки откъм село Чмаровка, влиза млад мъж около двадесет и осем години. След него тича безпризорно момче.
- Чичко! - викал той весело. - Дай десет копейки!
Младият мъж изважда румена ябълка от джоба си и я подава на детето, но то не спира там. Тогава той се обръща към него с насмешлив поглед:
- Да не би да искате ключа ми за квартирата, където държа парите?
Безпризорният проумява абсурдността на искането си и веднага се отказва.
Младият човек лъже: всъщност няма нито пари, нито квартира с такива средства; даже ключът липсваше. Нямаше дори палто – облечен е само в тесен зелен костюм. Мощният му врат беше увит многократно във старинен вълнен шал; обувките му бяха лачени със велурени носове оранжев цвят. В едната ръка носеше астролаб.
- Ох баядерке! ти-ри-рим! ти-ри-ра! - запя той по пътя към пазара."