Необикновени истории от живота на град Колоколамск

Не възнамеряваме да прикриваме историята на Колоколамск с тайни, затова информираме читателите, че:
а) Колоколамск е реално съществуващ град,
б) той няма връзка с Волоколамск и
в) се намира между РСФСР и УССР, така че не можете да го намерите на картите на тези дружелюбни съюзни републики. Отговорността за това носи изцяло нашата географска общност.

Що се отнася до журналистите и авторите на очерци за провинциалния живот, дори ако са искали да посетят Колоколамск, по странен каприз на съдбата те често са попадали в Ялта или Кисловодск и са описвали именно тях с усърдие, което заслужаваше по-добро приложение.

Въпреки всичко художникът и писателят К. Ротов успяха да стигнат до Колоколамск, където пребиваваха в хотел „Ряжск“ и дори направиха основен план на този удивителен град. Както личи от плана, славният Колоколамск е разположен живописно по левия бряг на плитката река Сбруя. През XIV век конярят Андрей Себелюбски загубил сбруята си във водата след като изпил византийска водка; впоследствие реката била наречена Сбруя.

Оттогава минаха много години. Площад „Себелюбски“ вече носи името „Членски“, а единствено гражданинът Псов-старши знае легендата за потъналото оборудване - научихме я от него под звуците на бутилка в кръчмата „Приятел на стомаха“.

Река Сбруя приема малката рекица Поводи. За нея обаче не успяхме да съберем информация, тъй като Псов-старши беше готов да продължи спомените си само при условие че бъде почерпен във всички заведения по улица „Голяма месткомовска“. Той последователно пи в кръчмите “Санитас”, “Среща с изгрева”, “Малорус”, “Огненото погребение” и “Гласът на миналото”, но не оправда очакванията ни – загуби способността си да говори.

Споменатата вече "Голяма месткомовска" е главната артерия на града. Тя свързва жп гарата с площад "Членски", където стои скелетът на небостъргач със забавна история известна сред читателя. Можете да преминете отсреща чрез сал под ръководството на капитан Н. Похотило и така навлезете в девствени гори около Колоколамск, които предизвикали трудности пред татарските нашественици през вековете.

Ако навлезете задълбочено в гората, ще срещнете шивача Соловейчик - индивидуален занаятчия; тук сред боровете той се опитва да избегне данъците въпреки факта че взема десет кожи от колокомчаните всеки ден – затова му викат Разбойника.

На хълма вдясно стои задругата към бившите калугерки наречена "Деепричастие". Калугерките продават продукцията си в кооперативния магазин близо до Седмопопската порта.
Източната част гордо представя две улици "Бивши" - там където те се пресичат било построено ковчеже - именувани "Бездокладна" и "Земетресенска"; последната получава името си сравнително наскоро след земетресение у нас.
Сред пресечките най-забележима остава улицата ”Похотлива,” която предлага чудесни Индивидуални бани.
Пропускаме без коментар улиците ”Сергеджийска,” ”Безсолна” 以及 ”Безгрижна” , които нямат особен интерес， но отбелязваме тъмното място ”Приключенска”. То получило такова име заради грабежите всяка вечер спрямо пияните случайници залутали се там.
Накрая ще споменем руско-украинската група „Неукост”及在七个流行的门口着火的小屋。此小屋已经连续六年每天都在燃烧。早上，主人——消防队长Ogan Plamenov放火，让他的消防员随时待命。