Златният телец

„- В каква студена страна живеем! – изрази недоволство Остап. - Всичко тук е скрито и нелегално. Дори Народният комисариат по финансите с мощния си данъчен апарат не може да открие съветския милионер. А той може спокойно да седи на съседната маса в т.нар. лятна градина и да пие бира „Тип-топ“ за четирийсет копейки. Заради това ми е мизерно!
- Значи смятате, че ако такъв таен милионер бъде намерен, тогава?… - попита след малко Балаганов.
- Не продължавайте! Знам какво искате да кажете. Не, нищо подобно няма да направя — нито ще го задуша с възглавница, нито ще му ударя шут с лъскавия пистолет в главата. Никакви глупости! Ох, само ако можех да срещна такъв човек! Щях така умело да подредя всичко, че той сам щеше да ми донесе парите на чинийка с небесносиня ивичка.
- Чудесно звучи! – усмихна се доверчиво Балаганов. – Петстотин хиляди на чинийка с небесносиня ивичка!
Той стана и започна нервно да обикаля около масата, примлясквайки жалостиво със език; спираше и отваряше уста сякаш за нещо важно, но после пак седнеше.
Остап наблюдаваше равнодушно странните движения на Балаганов.
Ами ако ги донесе сам? – запита внезапно Балаганов със скърцащ глас.- На чинийка? А ако не дойде? И къде точно е Рио де Жанейро? Далече ли е? Съмнявам се там всички хора да са облечени в бели панталони... Да стига вече Bender! С петстотин хиляди тук също можеш добре да живееш.
- Безспорно, безспорно – отвърна весело Остап.- Може би ще преживяваш добре тук... Но я престани с тези безсмислени мечти! Все пак нямаш тези петстотин хиляди.“
На спокойното лице на Балаганов внезапно се появи дълбока бръчка; той погледна колебливо Остап и тихо каза:
„Аз познавам един такъв милионер. Може би работата действително ще стане.“