Историкът

Скъпи мой, нещастен приемнико,

С дълбоко съжаление ти представям себе си, независимо кой си, докато четеш тези редове. Трябва да споделя своята история. Чувствам тъга за себе си, защото ако държиш това в ръцете си, то вероятно аз съм в беда — може би мъртъв или още по-зле. Съчувствам и на теб, непознат приятелю, тъй като само онзи, който истински има нужда от такова зловещо знание ще прочете писмото ми един ден. Ако не се явяваш моят приемник в обикновения смисъл на думата, скоро ще станеш мой наследник - и ме обзема скръб при мисълта да предам на друго човешко същество собствения си евентуално неверен опит със злото. Не знам как самият аз го получих, но се надявам в крайна сметка да намеря отговор — може би докато пиша или през следващите събития.