За какво мисли човек

Руско-украинската война, която донесе много страдания на Украйна, драстично промени живота на всички украинци. Всичко, с което сме живели досега — нашите предишни мечти и чувства — стана незначително и без значение. Нашият народ е изправен пред основния екзистенциален въпрос: ще успее ли да оцелее Украйна или не? Ще можем ли да запазим живота си в защита на независимостта ни, или руснаците физически ще унищожат нас самите, нашите деца и внуци, както и земята и света, който обичаме? В контекста на любовта написах книгата „За какво мисли човек“, която е предназначена за българските читатели и съдържа трогателната история на обикновения българин Стефан Кърнов от Поморие.

Васил Габор

И отдалеч се появяват забравени звуци, които започват да тревожат душата ти и те връщат назад към миналото с хората, които си познавал и обичал. Спомняш си детството си — светло и чисто; потапяш се в топлината му и слушаш познатите звуци отвън. Чуваш как денят започва своя ход и как завършва; чуваш гласовете на родителите си, съседите си, птиците около теб; шепота на дъжда наред с квакането на жаби.

из „Сградата на самотния човек днес“

Като че ли вятърът продължава да носи неспокойната душа по света. Но поетът не бърза никъде. Той внимателно наблюдава околността около себе си και знае много интересни факти за дърветата, растенията και животните. Всеки звук και аромат той приема като дар от Бога; радва се им с удивление подобно на първобитен човек. Когато заговори или запее със своя глас – той остава трайно записан в душата...

из „Самотната къща с хряна“