Вълча Богородица

Не желаех да се връщам нито към социализма, нито към ранните дни на демокрацията, но изглежда времето не позволява просто да затвориш врата след себе си. Историите стояха пред мен, очаквайки години наред; те ставаха все по-плътни и тежки. И независимо от опитите ми да ги избегна, нищо не успя да ги унищожи или разпръсне. Случките се случват в определени моменти с техните уникални характеристики и те остават твърде близо – усещаме как дишат зад гърба ни и колко абсурдно е всичко това. Как едно съвременно момиче може да повярва, че заради връзка с човек от капиталистическата среда ще бъде заплашена със сериозни последствия като изключване от университета и комсомола? Или как Пушкин, стотина години след смъртта си, бе използван в рекламната кампания на перестройката в Европа? Или пък как новите руснаци пристигнаха у нас в началото на демократичния период... В заключение - основният герой в тази книга е времето: календарното, историческото и нощното време. "Вълчата Богородица" зададе настроението - онзи душевен мрак, който продължава да обгръща нашите души; единственото средство срещу него остава известната доза ирония.