Кирка и сънищата

Преди много години сътворих тази история, която първоначално имаше друго име. Оттогава не ми даваше покой. Тя сякаш се пишеше сама, а аз само я следвах, буквално оставал без дъх; така е, когато човекът бъде хванат в капана на илюзията. В крайна сметка ще си навлече вреда, докато тя просто го подмине с присмех. Именно този присмех беше непоносим за мен, а Кирка – магьосница и дъщеря на Хелиос – постоянно се появяваше пред мен с тъгата на своята пепелива одежда и желанието си да не остане единствено митологичен образ, докато Одисей все още живее.

Историята носи митологичен характер, но всъщност коя ли не е такава? Основният въпрос е защо тези герои и техните преживявания са важни? Просто казано – те не са толкова далеч от нас във времето както изглежда на пръв поглед; те не са затворени в античността, защото всяко време има свой собствен Одисей. Нуждата от него остава актуална. Що се отнася до боговете, човешките опити да "заключват" времето с точни дати могат би да ги развлекат - те самите са Времето. Но според мен боговете притежават вечност в себе си и изразяват множество черти от живота тук и сега. Какво ли щеше да каже Аполон по този повод? Вероятно: "Само най-същественото", с известна горделивост. А Хермес би добавил: "Подробностите са важни - те правят историята интересна."

Сама по себе си историята за Одисей и Кирка разполага със собствен живот и логика; нейното желание е да продължи независимо от свободната воля на героите (ако изобщо я имат), защото истинското разбиране за свобода на избора предполага приемане на съдбата ти. Историята съществува едновременно в контекста на вечността и конкретния момент във времето – именно тук идват различията извън традиционната митология; това показва даже че Ананке уважава жизнеността ѝ.

Любов Кронева