Има ли кой да ви обича

Вчера вечерта прочетох два пъти текста на Калин Терзийски и натиснах "харесва ми" във Facebook. Легнах си с неясното усещане, че може би не всичко в него ме удовлетворяваше. По средата на нощта, около 4 часа, се събудих от настойчивия вик на един въпрос: Защо натиснах "харесва ми"?

Станах и застанах до прозореца, впервайки поглед в тъмнината. Въпросът започна да се разширява: Дали е заради това, че звучеше искрено? Или защото беше различен? Или просто ми беше симпатичен? Или защото открито изразява нуждата си от разбиране и близост? Или понеже желае да оказва влияние по дълбок начин?

Отговорът постепенно започна да се оформя – поради всичките тези причини, но най-вече защото той поставя тема, относно която имам две противоречиви мнения. Разбрах, че е време да опитам да ги обединя.

В главата ми възникна коментар като за социалните мрежи:
„Калине, смятам, че ще бъде добре някой българин – например Стефчо Горнобански – да вземе една важна книга като „Има ли кой да ви обича“ и след това... ти убие с куршум право в сърцето. И после... общественото движение у нас - включително младите хора - най-накрая да сложи край на трудния преход към демокрация!“
Но реших няма да го напиша; страхувам се - страхувам се от мисълта някой действително може да те убие...

През тази нощна редица (или хаос) от размисли стигнах до осъзнаването как мога да комбинирам двата си възгледа:

Думите „смъртта е част от всичко” звучи безразлично и студено за мен; душата ми реагира срещу тях. Но знам, че понякога самият аз съм ги произнесла в моменти на безсилие пред ужасите около нас. Само когато видях написани тези думи от друг човек осъзнах колко много не желая повече никога такава фраза дори сама себе си казвам.

Наистина вярвам: „Никак не приемам смъртта като част от живота ни тук и ще направя всичко по силите си тя да не бъде“.

Легнах пак около 5 часа сутринта и сънувах странен сън — такъв каквито са всички мечти по принцип. Не бих споделила подробностите му освен едно запомнящо се: Калин Терзийски бе при мен; разговаряхме спокойно докато внезапно каза: “Всичко лошо вече свърши.” Аз отлично разбрах неговия контекст и почувствах облекчение… Защото истински ненавиждам лошите работи около нас.
Разбрах дълбоко в себе си направих крачка напред… както към себе си така и към останалите.“

Даниела Василева