Бунтът на Белгуните

Въстанието на Асен и Петър е вдъхновило нов роман от известния автор Слав Хр. Караславов.

Този роман запълва пропуските, свързани с събитията преди прочутата трилогия на Караславов „И се възвисиха Асеновци“. Книгата разглежда напрегнатото време около въстанието на братята, което води до възстановяването на българската държава в края на 12-ти век.

Слав Хр. Караславов (1932-2002), майсторът на историческия роман у нас, отново ще заеме заслужено място в книжарниците. Издателска къща „Персей“, със съдействие от Министерството на културата, публикува непознатия му роман „Бунтът на Белгуните“. Ръкописът е редактиран и подготвен за печат от сина му – писателя Христо Караславов.

Действието започва през есента на 1185 година, когато двамата братя Асен и Теодор се завръщат след неуспешна визита при новият византийски император Исак II Ангел. Тяхната мисия не само че не постига желаните резултати, но приключва с обида към тях. Разочаровани и ядосани, те решават да намерят съмишленици сред населението около крепостта Търнов и да предприемат рисковано противопоставяне срещу могъщата ромейска империя.

Романът е написан със забележителното сюжетно умение и ярък стил характерни за Слав Хр. Караславов; той представя сложна картина от причини и последствия по отношение на едно значимо историческо събитие - възраждането на средновековната българска държавност.

Историята проследява хода на въстанието – започвайки с мощния старт при освещаването на църквата „Свети Димитър“ през есента на 1185 г., до мирното споразумение сключено край Ловешката крепост през пролетта na 1187 г. Войните са важна част от сюжета, но основният фокус пада върху взаимотношенията между психологическите аспекти като гнева и механизмите власт чрез паралели между действията във въстанието и реакцията спрямо тях от страна na византийската аристокрация.

Както в другите си произведения, внимателният читател може да открие три слоя в историческия контекст: реалните факти стоят в основата; след това идват личните интерпретации които ни потапят дълбоко в атмосферата; последният слой представлява фолклорни мотиви изпълнени с живописност изразяващи детството.

Читателят може да има трудности при разбирането термина "власи", който фигурира често в текста без пояснение относно неговото значение - тайнствени овчари или наследници нa древните траки? Автора оставя този аспект загадка.

Асеневците управлявали Второто българско царство между 1187-1280 г., смятайки себе си за потомци nа велики царе като Симеон I И Самуил. Интересно е как Калоян използвал титлата "император nа българи И власи", което провокирало някои историци да предполагат румънски произход nа династияta.

Не случайно Слав Хр. Караславов получава прозвището "сърцеведец" нa история та ни; „Бунтът нa Белгуните“ e още един пример който потвърдeн начина по който автора умело боравu c тематикаtа!