Великото пътуване. Избрано

Лирическият герой на Слав. Хр. Караславов е в синхрон с времето си и затова не остава привързан към старомодното рало и звуците на кавалите. Той чува грохота на комбайните, радва се от напредъка на родината и страда заради миграционните явления, които опустошават селата, въпреки че осъзнава тяхната естествена същност. Като човек с изразена гражданска позиция, поетът презира подлостта, завистта и егоизма, стремейки се към високи идеали. В книгата си, публикувана посмъртно след промените от 1989 година, Слав Хр. Караславов разкрива цялата лицемерие на съвременността ни, в която липсват както обещаната свобода, така и възхваляваната демокрация. Чужд на игрословията и псевдомодернизма, той като поет преминава през трансформация и повишава художественото си умение; но дълбоко в себе си запазва песенния дух на лириката си. "Живея в песента и с песента" - споделя той в едно свое стихотворение, което до голяма степен разкрива неговата идентичност като творец.