Фантазьорите

Определят пиесата “Фантазьорите", написана през 1921 г., за която Р. Музил получава наградата „Хайнрих фон Клайст", като умален вариант на романа „Човекът без качества". Макар на сцената действието да свършва, финалът й остава отворен като при романа. В нея Музил разказва за фалшивите чувства, които се възприемат за истински, за блестящия остроумен анализ на другите и жалкия неумел самоанализ, за страданията и безсилието на цял слой образовани хора, сред които ненапразно са пациентите на Фройд, послужили като доказателствен материал за теорията му. Пиесата получава висока оценка от специалистите и критиците, но животът й в театъра е сложен. През 1929 г. постановката в Берлин на неин съкратен вариант, срещу която авторът воюва, завършва с голям скандал. По-късно, едва през 1955 г., я поставят в Германия. По случай стогодишнината от рождението на Р. Музил „Фантазьорите" се играе за пръв път във Виена и с триумфа си доказва актуалността на творбата.

„Като от само себе си модерността на Музил допълва и игривото му общуване с утопичните възможности за живот отвъд техноидния свят на фактите, и осезаемата му страст към чувствата, бушуващи в главата, и откритостта му към алтернативните проекти за живот.”
Дойчес
Алгемайнес зонтагблат