Арбат, мой Арбат

За Володя Висоцки бих създал песен:
ето още един, който е намерил покой в земята.
Макар че казват, че е сгрешил и преждевременно изгасил светлината си,
значи така е решил, а безгрешни хора няма.

Раздялата ни ще бъде кратка: само миг или два,
защото предстои да следваме същия път и ние.
Но докато неговият дрезгав баритон все още звучи над Москва,
нека заедно да се усмихнем малко и после да поплачем.

Бих написал и изпял песен за Володя Висоцки,
но ръката ми трепери и думите ми звучат несигурно.
В белоснежния небесен свод над Москва прелетя бял щъркел...
А черният щъркел кацна на плодовитата почва на Москва.