Върховният Македоно-Одрински комитет/1895-1903/

През 1903 година се отбелязват сто години от Илинденско-Преображенското въстание, което е най-мащабното и саможертвено усилие за освобождение от чуждата власт и за завършване на националната интеграция в новата българска история. Това беше също така и най-дълго подготвяното въстание. В продължение на десетилетие две влиятелни организации – Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) извън Рила, Родопите и Странджа, както и Македоно-одринската организация (МОО) в България – промениха начина на живот, мисленето и самооценката на цялото поколение българи, вдъхновявайки ги с идеала за свобода и предоставяйки им оръжия. Зад тях стояха тайните офицерски братства в армията, които внесоха професионализъм, военен опит и не рядко жертваха живота си в освободителната борба. Те преобразуваха народа с желание за свобода във дисциплинирана войска, способна да устои срещу превъзходството на врага цели три месеца.

Трите организации участваха равностойно в подготовката и реализацията на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г., но историческите оценки към тях варират. Най-много внимание получава Вътрешната организация, която продължи дейността си още три десетилетия след въстанието. Историята й е добре документирана чрез множество публикации - монографии, тематични сборници и статии. Офицерските братства също привлякоха интереса на изследователите през последните години след дълго време пренебрегване по различни причини; техният труд бе разгледан в редица материали включително една монография. За разлика от тях обаче Македоно-одринската организация остава почти незабележима – нейното име рядко се споменава а активността й често се свързва единствено с ръководния орган - Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК) в София. Публикациите относно МОО са крайно недостатъчни спрямо приноса й към националноосвободителната борба; стогодишният юбилей премина без особено внимание от обществото с изключение на научна конференция чиито материали не видяха светлина.

Настоящият сборник представлява скромен опит да запълни пропуските в познанието относно освободителните движения в Македония и Одринско. Той съдържа 14 статии публикувани между 1988 - 1999 г., които дават сравнително пълна представа за организационната структура і дейности на МОО независимо че не покриват всички аспекти напълно.
Светлозар Елдъров