Пяната на дните

В творчеството на Борис Виан, думите преминават пределите на обичайното, а предметите притежават собствена същност. Стъклата, които са се счупили, сами заздравяват; определени облаци излъчват аромат на захар и канела, докато други напомнят за кориандър и билки. Тортите звучат като грамофонни плочи, вратовръзките отказват да бъдат стегнати, а змиорките и пъстървите плават през водопроводните тръби в търсене на паста за зъби – тяхната любима вкусотия. Ъглите на стаята нежно се закръглят под влиянието на джаз мелодии, а пианото приготвя коктейли... В този сюрреалистичен свят разцъфтява любовта между Колин и Клое. И когато Клое заболява, е напълно логично страданието й да произтича от водна лилия в белия дроб; лечението ѝ също идва чрез цветя. Докато тя все повече отслабва, стените постепенно се приближават една към друга, прозорците намаляват размери и светлината угасва...