Когато бях армейски генерал

Признавам открито: не съм бил армейски генерал.

Започнах военната си кариера като редови войник и постепенно се издигнах до "фазан". В раницата си никога не носех маршалски жезъл, а само смяна на бельото. Също така носех голямата досада от факта, че губя времето си в една безсмислена, дълга и понякога смешна (даже страшна) игра на войници. Ако можех да дам заглавие на тази книга, щях да я нарека “В търсене на изгубеното време”, но вече има такова произведение от много по-значим автор. Изгубено време – защото против волята ми бях принуден да прекарам две години и три месеца в униформа, период който може би ще остане единствен в живота ми – друг засега не планирам. Две години и три месеца пропилени в социалистическата казарма – кой ще ми ги върне? Няма възможност за компенсация за насилствено отнетите години под пагон.

Една от най-съществените промени в нашия живот е премахването на задължителната служба, наред с правото ни свободно да пишем каквото желаем и възможността да пътуваме навсякъде. Но напоследък все повече хора призовават за нейното връщане. Освен политиците - "професионални патриоти", млади момчета и момичета споделят във форумите желанието си за задължителна военна служба. На тях бих посоветвал настоятелно да прочетат книгата за добрия войник Швейк, моят верен другар както в казармата, така и извън нея.

Четенето на “Когато бях армейски генерал” обаче не е задължително; макар че би могло да бъде полезно особено за тези, които нямат опит с маршируването под знамето на социализма, но искат да научат повече по темата.

Михаил Вешим