Текила на разсъмване

Беше тиха и свежа сутрин, с леко хладно усещане – есента все още се движеше предпазливо, за да не изплаши лятото. В този град лятото обикновено остава до много по-късно – понякога дори до края на октомври. Погледнах към морето – гладко и блестящо, в цвят на тъмен метал, наподобяващ „хеви“ метал. На изток небесният хоризонт проблясваше като кибрит; всяка секунда изгревът щеше да избухне и слънцето ще покаже своята уморена усмивка. С това око сме добре запознати от години – срещал съм го не с текила, а с бутилка бира на Окото. Ах, колко много бира е минала през мен оттогава... Повече бирена пяна отколкото сегашната морска пяна тук при прибоя.