А хипопотамите се сварили в басейна си

Лусиен Кар, съквартирант на Алън Гинзбърг и приятел на Уилям Бъроуз и Джак Керуак, убива Дейвид Камърър през 1944 година. Гинзбърг започва да композира роман, вдъхновен от този трагичен инцидент, но в крайна сметка се отказва. Впоследствие Бъроуз и Керуак решават да работят заедно върху романа, който остава непубликуван в продължение на шест десетилетия. И двамата писатели пишат поотделно и от различни перспективи, но главите са подредени стриктно последователно в този „роман с ключ”. Творбата разкрива творческите усилия на двама бъдещи литературни гиганти, които тогава все още не са известни в литературните среди. Романът пресъздава бохемската атмосфера на Манхатън след края на Втората световна война и запечатва редица образи, които по-късно ще станат част от едно от най-влиятелните културни движения през XX век - бийтпоколението.