Лютня и белези

Данило Киш е един от най-влиятелните автори в сръбската литература през втората половина на ХХ век. Той е роден на 22 февруари 1935 г. в Суботица. Основното си образование и началните класове на гимназията завършва в Западна Унгария, където живее семейството на баща му. През 1944 година той губи баща си, който е изпратен в Аушвиц и не се завръща обратно. Данило и останалите членове на семейството са репатрирани с помощта на Червения кръст до Цетине, където довършва гимназийното си обучение. През 1954 година получава диплома от Философския факултет в Белград със специалност обща литература. От 1979 г., живеейки във „джойсовско изгнание“ в Париж, той умира там на 15 октомври 1989 г., а след смъртта си е погребан в Белград.

От 1953 година започва активно да пише за множество издания, а първата му книга излиза през 1962 г., съдържаща два кратки романа: „Мансарда” и „Псалм 44”. Освен това създава разкази, романи, драми и есета; превежда произведения от руски, унгарски, френски и английски (като творби на Есенин, Цветаева и Молиер). Сред най-значимите му творби са „Гробница за Борис Давидович” и „Енциклопедия на мъртвите”, като носител е на редица литературни отличия. Разказите от настоящата колекция са написани между 1980 и 1986 година и биват публикувани посмъртно след неговата кончина; те се представят за пръв път пред българската публика.

"Изречение по изречение Данило Киш създава песни чрез богатството на своето слово."
New York Review of Books

"Литературата все пак има своя функция – тя служи за морална опора за човечеството."
Данило Киш