Уморен да се раждам и да умирам

"„Уморен да се раждам и да умирам“ представлява епичен роман, който разглежда културните трансформации на китайския дух през втората половина на ХХ век. Освен това, той е и любовна история, изпълнена с фин еротизъм, остроумна самоирония и безмилостно самокритично отношение чрез погледа на пет различни превъплъщения, всяко от които символизира отделна етап в развитието на новия Китай. Това произведение предлага множество интерпретации и противоречия, предизвиквайки силни емоционални реакции; затова не може да бъде прочетено само веднъж.

Сюжетът протича като диалог между Симън Нао — богат земевладелец от времето преди комунизма, който многократно се преражда — и Лан Дзиефан, синът на Лан Лиен (с известното прозвище Синьото лице), кръгло сираче спасено от гладуване и студ от Симън Нао. Историята започва на 1 януари 1950 г. и завършва на 31 декември 2000 г., а книгата съдържа пет части с общо 58 глави; всяка глава започва със стихотворие в стил класическите средновековни китайски романи, което намеква за събитията в нея. Повествованието стартира с душата на Симън Нао след разстрела му от „народния съд“. Несправедливата душа търси правосъдие в подземния дворец при Ямараджа. Той е представен като хитър персонаж с човешки черти - присмехулник над мъчениците - чийто контрол върху загиналите души напомня за бюрократичното управление в обществото. Мо Йен използва будистката концепция за реинкарнацията като основа за структурата на книгата си: душата на Симън Нао последователно приема формите на различни животни, изразяващи нетолерантност помежду си по време на исторически промени – конфликтите между индивидите (или както Мо Йен ги нарича: актьори в драма) са до голяма степен резултат от драматичните изменения във формирането на Китай."