На Божи гроб преди шестдесет години и днес

Михаил Маджаров е роден през 1854 година в Копривщица. Завършва Роберт колеж в Цариград и след това става главен учител в Пазарджик. Той играе важна роля като лидер на Народната партия и активно участва в управлението на Източна Румелия. След контрапреврата от 1886 година, той се премества да живее в Одеса, но се завръща обратно в България три години по-късно, за да работи като адвокат и публицист. Когато правителството на Стефан Стамболов пада, Маджаров става един от водещите фигури на новосъздадената Народна партия и заема поста министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията във властта на Константин Стоилов (1894 – 1899 г.). Той е народен представител между 1880 и 1920 година. През периода 1913 – 1914 г., Михаил Маджаров служи като посланик на България във Великобритания и подписва Лондонския договор от името на страната ни през 1913 година. След това кратко време е посланик в Русия (1914 – 1915 г.). Участвал е редактирането на издания като „Марица”, бил е редактор на списание „Българска сбирка” (1893) и „Юридически преглед” (1894), а също така главен редактор на всекидневника „Мир” (1894 – 1912).

Първото пътешествие със семейството си до Йерусалим, когато Михаил Маджаров бил още юноша, носело не само поклоннически характер, но било свързано дори повече с търговски намерения; оказало се че тези две теми взаимодействащи помежду си допринасят за разказа му. В този смисъл произведението му значително се отклонява от традиционните образци при поклонническите пътеписи. Неговият разказ предоставя достатъчно време за размисъл относно различни места – подобно както семейството му прекарвало месеци или седмици по маршрута към Палестина и обратно през Цариград, Александрия, Кайро и други локации.
Професор Михаил Неделчев