Славянските Свети мъченици

**Светост и канонизация: Хронология и типология; Критика и апология на славянското мъченичество**

Монографията "Славянските свети мъченици" представлява интердисциплинарно изследване, което проследява развитието на славянската светост от езическите времена до съвременността, с акцент върху периода на мъченичеството, неговата канонизация и националната перспектива. Изложена е нова гледна точка относно трансформацията на славяните от политеистична индоевропейска култура към еврохристиянска цивилизационна общност, включително процеса по избор и приемане на новата религия, нейното утвърждаване и адаптиране в контекста на монотеизма. Славянските мъченици са класифицирани в няколко основни категории – сред тях се открояват жертвите от времето на двуверието, потиснатите от светската власт, конфесионалните противоречия, религиозните конфликтии тоталитарните режими. Освен това се подчертават династичната светост при славяните, балканското новомъченичество и фактът че повечето канонизирани жертви на фашизма и комунизма произлизат именно от славянски народи.

За първи път в този труд са систематизирани мъчениците под влиянието на тоталитаризма с обяснение за увеличаването им след края на Средновековието въпреки отслабването na европейското християнско мъченичество.

Професор Панайот Карагъзов преподава сравнителна история на славянските литератури в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той защитава докторски дисертации по сравнително литературознание през 1986 г., полска литература през 1989 г., а също така по славистика през 2005 г. в Карловия университет в Прага и Софийския университет. От 1992 година е доцент , а след 2006 става професор във водената от него Катедра по славянски литератури. Бил е гост-професор както в Карловия университет (1997-2002), така и в университета Хокайдо (2002-2003) като е провел лекции във множество научни институции из Европа и Азия. Носител е наградата „Заслужил за полската култура“ (1991).

Карагъзов e автор не само на книги като "Самосознание словесности", "Полската поезия между двете световни войни" και "Някогашните славяни днес", но също така има стихосбирки като "Почерк" (1997) και "Почерк~plus" (2006). За преводната си работа над книгата „Целувки” получава награда от Съюза nа преводачите у нас нa Полският культурен институт . Негови статии са публикувани пред различна аудитория - осем езика разпространение извън България – Европа , Азия та Америка .