Мемоари. Тодор Живков - тв.к.

Моята любов към хората винаги беше свързана с обичта ми към родината. Стремях се да видя България без бедност и мечтая тя да стане силна, просперираща и независима сред другите нации. Бях убеден, че мога да допринеса за тази цел. Дори в най-трудните моменти никога не губех надежда и позитивно отношение.

Вярвам в младото поколение на България. Нямам съмнения, че те ще изградят по-богата, справедлива и демократична страна от нашата. Убедено зная, че техният живот ще бъде различен от този на нас като млади хора. Готов съм да дам всичко възможно, за да е той по-добър и по-лесен, но знам, че няма лесни решения. Силните личности с воля и смелост растат именно през трудности.

Иска ми се да вярвам, че днешните младежи - българи момчета и момичета - ще бъдат във всяко едно отношение по-добри от нас – не каквито сме в момента, а каквито бяхме през незабравимите си юношески години...