Сатириконите на Абарбарея

Предизвикателство! Не мога да избегна тази досадна напоследък дума, но именно тя ми идва наум, докато преглеждам новото произведение на Красен Камбуров. В случая обаче предизвикателството е от сатиричен характер - авторът поема ролята на юродив, както спрямо себе си, така и спрямо мнозина свои глухи сънародници.

Какъв тип творба имаме тук? Какво свързва есетата, писмата, диалозите, пътеписите и мемоарите с художествената литература? Дали става въпрос само за сатирично творчество и какъв вид е то? Мистичният подход в романите му тук вече се трансформира в тотална мистификация. Безброй герои от историята и културата оживяват пред нас и обсъждат всички възможни значения и трудности на нашето време. Нашето - да. Българското - определено.

Че това е родно българско сатирично произведение доказват дори прозренията (под маска!) относно българските управници, включително последния ред на книгата. Макар че изглежда като казано от герой под маска, темпераментният стил не може да скрие кой стои зад тези мисли. Читателят вероятно ще предпочете да бъде именно К.К., независимо колко добре се опитва да се прикрие...
доц. Кр. Васков