Хавана за един покоен инфант

В по-ранния си шедьовър „Три тъжни тигъра“ Гилермо Кабрера Инфанте се опитва да улови кубинския говор от предреволюционната епоха, докато в автобиографията си „Хавана за един покоен инфант“, написана към края на петото му десетилетие, той поставя почти невъзможната задача да възвърне спомените за своята младост.

Паметта, безкрайно широка и неуморна благодарение на носталгията, действа като машина на времето. Езикът, свободен и укрепнал чрез изгнание, служи като двигател за тази памет. Любовта – която обхожда спомените под непрестанното наблюдение на всевиждаща кинокамера – представлява огледало за обратно виждане, което показва загубения град в бляскаво нова светлина, защитен от раните причинени от революцията и селитрата.

Книгата е изпълнена с откровено сексуално съдържание без никакъв срам; тя предлага изобилие от естествен и неприличен смях произтичащ от умелото играене със словесността и представя разнообразие от герои описани с най-фини детайли – свидетели и участници в еротичното съзряване на самия автор. През близо четиридесетте години след първоначалното й издание „Хавана...“ остава най-забраняваната и желана книга сред кубинците в изгнание: хулена но също така обичана, потискана но все пак несломима.

~ Пламен Хаджийски, редактор на „Хавана за един покоен инфант“ и „Три тъжни тигъра“.