Три тъжни тигъра

През 1965 година на бял свят излиза произведението „Три тъжни тигъра“. В същата година Гилермо Кабрера Инфанте напуска Куба, а бившите революционери му забраняват да стъпва там. Поради това неговото творчество остава извън преводите у нас: той е считан за отстъпник и изменник, дори "червей" според ласкавата терминология на Фидел. Затова Кабрера Инфанте не може да заеме мястото си сред големите имена в литературата – редом с Борхес, Маркес и други велики автори. Българският превод на „Три тъжни тигъра“ идва твърде късно, но все пак носи справедливост.

„Три тъжни тигъра“ представлява интересна комбинация между високо и ниско словоизлияние. Високословието включва стилове от Марти до Карпентиер и Лесама, докато нискословието обхваща жаргоните на нощния живот в столицата и провинциалната култура. Как точно да се предаде тази словесна акробатика? Това поставя много предизвикателства пред преводача.

Ако погледнем езика в „Три тъжни тигъра“, бих сравнил Кабрера Инфанте с десетобоец – както атлетът трябва да владее различни спортове, така и той овладява множество стилове писане. Тази разнообразност формира уникалния му почерк; личният му опит го подтиква към новаторство.

Според Румен Стоянов книгата е значима творба; вероятно няма друга толкова весела книга написана на испански след „Дон Кихот”. Освен това тя е една от най-креативните литературни произведения от Латинска Америка.

С “Три тъжни тигъра” Кабрера Инфанте утвърдил своето място сред водещите фигури в латиноамериканската литература наред с класики като “Игра на дама” и “Сто години самота”.

Според Guardian шедьовърът на Кабрера Инфанте е игриво четиво с хумор, игра на думи и оригинални идеи - даже разполага със секция празни страници под заглавие "Някои открития", което я прави по-съвременна версия на "Одисея".

New York Times отбелязва как чрез спомените на мъж далеч от родината си кабрета показват пленителен образец за живота във времена преди Кастро чрез колоритните персонажи в кубинските кабарета.