Непостоянната нимфа

„Непостоянната нимфа“, публикувана след кончината на Гилермо Кабрера Инфанте, се смята за незавършен роман. Липсващите страници в разказа са компенсирани от яркия образ на Хавана през 1957 година, където носталгията и писателското въображение се преплитат.

Главният герой Хесито, който е явен аналог на автора, работи като журналист в кубинското списание „Картелес“. Той носи тъгата от познанието за целия западен свят и е кинокритик с неизлечима склонност към циничния скептицизъм. Структурата на неговата интелектуална недосегаемост започва да се руши при срещата му с Естелита – шестнадесетгодишна изменчива нимфа, която не може да разбере неговите блестящи изрази и остава завинаги неспособна да завърши своята метаморфоза. Двамата предприемат спонтанно бягство от ограниченията на предишния си живот в лабиринтa на тяхната невъзможна любов, наречен Ел Ведадо.

В своето последно произведение авторът изпуска юздите на дълбоката си тъга по изгубения град чрез мелодичните ритми и езиковите игри между красотата и обикновенността, събрани под хумора, който преодолява всяка еднопланова дребнавост.