Die Gebissjaeger

Често съм си пожелавал да не съществува Роскопф. Сега, когато той вече го нямаше, отново ми беше неприятно.
„Знаете ли кой е този човек?“
„Да, това е Алберт Роскопф и го познавам много добре.“ Неговите очи минаваха почти безразлично покрай мен. Огромната му бяла коса лежеше в локва засъхнала кръв, наподобяваща свещен ореол, но с яркочервен цвят.
Досега дори не бих могъл да си представя, че ще изпитам каквото и да било съчувствие към него. А сега той седеше на стола за лечение с пробито черепче и губеше много кръв. Едната му ръка висеше отпусната надолу, а другата бе удобно положена върху подлакътника – сякаш просто чакаше някой да му извади зъб.