Пин код: Лукчета

Писането за мен представлява игра, своеобразна шега с езика, в която откривам нови пътеки между сенките на думите.

С времето тази игра се трансформира в сериозно изграждане на символичен свят, изпълнен с разнообразни образи и места, където често намирам уют, чистота и смисъл. Това е пространство, в което мога да развивам нежност и дълбочина, да разглеждам страхове и безсрамия...

Досега думите неведнъж ме изненадвали; проучвах техния „характер”, проявленията им и различните пластове на общото и индивидуалното усещане за реалността.

За мен съвременната поезия бе начин да реагирам на света около себе си – тя ми позволяваше да предизвиквам нови идеи и да стимулирам въображението си по различен от обичайния начин. Създавах свои „ритуали” за преживяване в ежедневието.

Стиховете ми взаимодействат с анонимния читател, отразявайки конкретната свобода и самота на всеки индивид. Често чувствам искушение да пародирам или нарушавам традиционното писане. За мен е важно процесът на писане да носи удоволствие както за мен самия, така и за потенциалния читател – нещо като дарителство на непознати усещания...

Писането е моят любим занимание именно когато е внезапно, контекстуално и напълно поглъщащо (почти тотално!) развлечение.

Фрагменти от мигновени впечатления - чуто случайно или подслушано - стават причина за вдъхновение при всякакви обстоятелства.

Забавлява ме театрализирането на словото до степен шумна атракция - звънене със страст. Привлича ме уникалната красота на "дишащите" интерпретации.

Рестартиране на личната чувствителност... Преквалификацията на душите...

Назовах ръкописа си „Пин код: Лукчета”, тъй като възприемам всяко стихотворение като:
a) сладка пикантност от случилото се
б) носталгична марципанова спомен о детството
в) средство против кашлица (!)
г) архитектуратата тишина
д)...

„Пин код“ защото всеки има свой собствен достъп до света – лично светоусещане , лична радост или падение в него. А “лукчетата”- стихотворения са мой тих крясък – постоянно но умерено недоволство срещу живота.
Тези “лукчета” представляват моя последователен план за действие. Те могат да бъдат описани като ежедневна поезия или декларативна такава; аз просто желая те сами да намерят гласът си – да разкажат историята си…

Поезията може би е един вид пин код.
Лукчета!

Петър Петров