Не ме ли помниш...

Сигурен съм, че един ден ще спреш. Ще се настаниш на последния камък в житейската си планина, ще въздъхнеш дълбоко и уморено, казвайки: "Това е всичко, което можех да постигна." Въпреки това, в душата ти ще бушуват вълните на вътрешното щастие. Но не е ли този момент много далеч? Може би векове ни делят от него. И все пак това е прекрасно - векове стремеж към целта. Без мечти сме безпомощни.

Николай Петев