Високо лятно небе (Стихотворения)

Най-прецизното оръжие е словото.

Изречено от устата, то достига най-далеч до сърцето и до теб.

В него бавно узрява невидим плод – може би усмивка, искра в очите, нежност по ръцете, целувка на челото и топло приливче на кръв за братска прегръдка.

Павол Хоров се ражда на 25 май 1914 година в Бановце над Ондава в Словакия. Завършил е учителска академия в Братислава и работи като учител десет години. През 1948 г. става директор на Чехословашкото радио в Кошице. В периода 1951-52 година заема поста главен редактор на издателство „Словенски списовател”, след което става секретар на Съюза на словашките писатели, а между 1954 и 1963 г. - директор на издателството. От 1964 година до смъртта си през септември 1975 г., той работи като независим писател.

Той е известен словашки поет, който публикува първите си стихотворения през 1931 година и издава множество стихосбирки, включително „Вероломни подпочвени води“ (1940), „Ниоба майка наша” (1942), „Завръщания“ (1944), „Дефиле“ (1947), „Балада за съня“ (1960), „Високо лятно небе“ (1960) и „Подземна река“ (1972). След смъртта му излизат сборниците "Асонанси" (1976) и "Из последните" (1977). Освен това активно превежда поезия; неговите преводи на творби от Елисавета Багряна и Никола Йонков Вапцаров все още се споменават с уважение.