Адамовото ребро

Една жена решава да следва инстинктите на сърцето си, които неизменно се конфронтират с нормите на обществото. Тя е независима в професионалния си живот и работи като адвокат, но истинската й страст е писането. В произведението си тя описва историята на Тинка и Войдан, чиито чувства предизвикват вътрешни борби сто години по-рано. Тинка е омъжена, а Войдан е приятел на нейния съпруг. Разказът вдъхновява авторката да преосмисли своя собствен живот и личните отношения. Има връзки с различни мъже, но не желае нищо сериозно, тъй като не вярва в любовта. Сега обаче може би ще осъзнае наличието на мъж до себе си, който я обича и който може да превърне мечтаната любов в реалност.

Оливера Николова проследява фината линия между страданието и щастието – нуждата от компания или самота; разпознаването на любовта дори когато тя все още не е напълно оформена и остава скрита в ежедневието.

Тази книга не представлява просто роман за Жената – Ева от реброто на Адам; това е повествование за жените и тяхната любовна съдба - за чувството към другия човек, притежаването му и изпитанията пред усещанията... Някои от тези чувства могат да бъдат безрезултатни, докато други водят далеч...

Темата за взаимоотношенията между мъжете и жените се разглежда по уникален начин. Авторката успоредно развива две истории: едната от началото на ХХ век, а другата – от края му; освен това ги преплита със свои спомени. Оливера Николова умело изобразява променящото се лице на любовното чувство - постоянно търсещо форма: понякога то изглежда като простична зависимост между двама души; понякога представлява заблуда или самоизтезание; често става необходимост всеки да бъде обичан или опити за повторение на вече познати любови; понякога буди недоумение защо онзи, който обича, желае да изчезне от живота на другия...