Хайдут Сидер и черен арап

"Призивът на Жинзифов за създаване на единна българска литература и култура, както и за изграждането на цялостна българска нация и държава, е израз на патриотичен дух и творческа натура, който той проявява в своето литературно и социално творчество."
Дочо Леков

“Името на Н. Козлев, починал преди четвърт век, днес почти не се помни, освен когато споменаваме великолепната му поема „Хайдут Сидер и черен арап". В учебниците по литература то понякога се споменава мимоходом или изобщо не фигурира. Независимо от това обаче неговото поетично наследство остава живо сред поколенията ученици; много от тях дори не знаят кой е авторът му, тъй като името му често липсва в песнопойки и сборници, а произведението преминава за "народно". Но какво може да бъде по-голямо признание за един поет от факта да бъде считан за безименен “народен”!

До момента все още няма задълбочено проучване върху неговото поетично творчество – то е ранно исторически и художествено зряло в множество аспекти. Никола Козлев си отиде незабелязано. Той обаче принадлежи към редицата дейци, които усърдно работеха за пробуждане духа на българския народ в период на потисничество под османската власт и духовното робство под гръцкия контрол.
Ние - съвременниците трябва да сме ангажирани с запазването на трайните връзки между миналото ни и настоящето си с цел построяване на стабилно бъдеще. Да отдадем почит към паметта на тези борци за нашата свобода и просвета, които въпреки страданията вложиха душата си в освобождението й – било чрез революционна дейност или чрез публицистика с цел повишаване културното ниво у народа.”
Д. С. Минев

„Безспорно откритията относно статиите и бележките на Пърличев свързани с древногръцката култура поставят известни въпроси относно научната му добросъвестност след потвърждение за голямата му образованост. Необходимо е обаче да разглеждаме тези трудове не като строго научни изследвания, а като публицистика със специфична роля през критичния момент при засилването борба срещу опити за денонализиране българския народ (особено актуално във Македония). Интензивността тая борба поражда крайности у доскорошния ентусиазиран елинофил в стремежа си да служи идеята си.
Субективността тук лесно изпъква особено при личността завладянa от нервност; но щастливо Пърличев успява във свои писания - несъмнено случайности - да покаже истинското хуманистично отношение към гръцката култура.“
Кирил Топалов