Къщата на спящите красавици

Жената от къщата го предупреди да не извършва нищо, което би могло да наруши добрия тон, например да пъха пръст в устата на спящото момиче или нещо подобно.

На етажа имаше стая с осем татами, където разговаряха с жената. Съвсем наблизо се намираше и съседната стая, но изглежда нямаше други помещения горе. Поради недостатъчността на пространство за гости на долния етаж, трудно можеше да се определи това място като странноприемница. Вън на портичката нямаше табела, вероятно защото тайнствеността на дома изискваше именно това. Тишината вътре беше абсолютна. Когато старият Егучи отключи портичката и влезе, той не видя никого освен жената, с която разговаряше в момента. Беше тук за първи път и не знаеше дали тя е собственичка или прислужница; изглежда обаче като гост нямаше право да пита.

Жената беше дребничка и надминала четиридесетте години с много млад глас – сякаш умишлено бе разработила този спокоен и равномерен интонационен стил. Устните й почти не се отваряха при говорене и погледите й едва докосваха събеседника. Нещо в дълбоките й тъмни очи разсейваше недоверието му; тя самата изглеждаше уверена в себе си и очевидно контролираща ситуацията. На бронзовия мангал тихо шипеше железен чайник, а жената започна да запарява чай. И чаят, както начинът по който го приготвяше бяха учудващо качествени предвид обстановката и целта им беше старият Егучи напълно да се отпусне. В декоративната ниша висеше картина на Каваи Гьокудо - вероятно репродукция - показваща селце сред стоплените от есента червени листа планини. Нищо не подсказваше за скритите необикновени тайни зад стените на тази стая.