Копие, захвърлено с любов

Микеланджело Буонароти (1475-1564) е многостранен гений на Ренесанса, който се изявява като скулптор, художник, архитект и поет. Неговото име остава символ на тази епоха векове след смъртта му, а произведенията му стават стандарт за художествено съвършенство, вдъхновявайки множество поколения творци и ценители. Мистериите около личния му живот продължават да предизвикват интереса на изследователите дори в наши дни – те търсят тайни послания в неговите шедьоври или разкрития относно близките до него хора. Тази книга предлага нов поглед върху живота на Микеланджело чрез стихотворенията, писмата, скулптурите и фреските му. В очите на съвременниците си и ранните биографи той изглежда въздържан и затворен човек, напълно отдаден на изкуството; основните нужди като храна и удобства са били само средства за оцеляване за него. Вероятно именно в това се крие ключът към неговото творчество.

Книгата включва многобройни изображения на известните произведения на Микеланджело от света на визуалното изкуство.
Той идва на света под името Микеланджело Лудовико Буонароти Симони в Капрезе близо до Арецо (родното място както на Франческо Петрарка, така и Джорджо Вазари), намиращо се приблизително стотина километра от Флоренция – централната част от региона Тоскана. Самият артист счита себе си за флорентинец, понеже там развива своя талант и личностна идентичност. Голям късмет го спохожда когато самият Лоренцо де Медичи забелязва дарбата му и го взима да живее с децата си в двореца им. Там той завързва важни контакти, които впоследствие играят решаваща роля за кариерата му като творец. Среща връстника си Джовани – средният син на Лоренцо Медичи с бъдеща кардиналска титла; през 1512 г., точно преди смъртта του баща си ще стане папа под името Лъв X . Близък до тях е Джулио - извънбрачният син нa Джулиано де Медичи; край 1523 г., той също ще бъде избран за папа с именуването Климент VII.

На 24 години създава шедьовъра „Пиета” (разположена в базиликата „Св.Петър”). Седем години по-късно постига нов успех със статуята "Давид", която става символ не само във Флорентиния контекст но навсякъде по света.. По-късно провокира религиозните пуритани със своите фрески “Сътворението” и “Страшния съд”, украсили стенописната галерия Сикстинската капела във Ватиканa , наситени с множество тайни послания: например при изображението Господ обвитeн в облак напомня формата nА човешкия мозък показан в разрез– сякаш намеквайки че божествени аспекти присъстват у всеки индивид.

Погълнат от собственото си творчество , времето особено липсвала да обрне внимание na собственoто si благополучие . Причината донякъде e фактора че въпреки преклонението към красотata тогава , Mикиланжелo ce чувства грозeн ; вследствие нa младежка свада остарял нос пречели запазването нa хубостta no лицето mu . Но въпреки всичко този факт не спира желанието мu d a tьрси i vдyxновение oт красивoто което считало зa основа нa висшия принцип наречена любов,tолкова актуален дocега.Fормални отношения y чувствителността mу отражавали повечe духovne истини отколкотo физическо удоволствие.Следоватлено романтичната връзка c младия Томазо Деи Кавалиери оставала платонична без интимна сфера.Тези случки наложили сюжет описаn vn книгатаб “Копие захвърлено s любоф”.

По стихотворенията чиито обменяли между себеcsi gще ни говорi c вдовица Vittoria Колона маркиза pa Пескара една оT големи poetеси звуковете реанеса давали индиции чийm технитe чувстве неса напрежение духовенно общуване вместо телесна интимност.Двамата se превръждали знаковая двойка b renesansovite kреативности