Коломбър

Към белия кит на капитан Ахав, снарка и Наутилус на капитан Немо се добавя още едно подводно литературно чудо – коломбърът на капитан Стефано Рой. Този персонаж е описан от италианския разказвач Дино Будзати (1906–1972). Освен състезанието за коломбъра, книгата предлага интересен поглед върху взаимоотношенията между кучета и любов, костюми и бедствия, светци и балони, както и връзките между Айфеловата кула и Вавилонската кула, архитектурата и Лукавията, Манхатънското Парк авеню и вярата. Има дори алтернативни версии за началото на света или края на Студената война; напрегнато нощно преследване из лунапарк; риторично упражнение пред злонамерени слушатели; портрет на светец и репортаж от ада... Всичко това включва четиридесет три разказа плюс една новела за удивителното. Както казва Будзати: „Всеки литературен жанр е приемлив освен скуката.“

В мнението на критиците

Борхес — откровено възхитен почитател на шедьовъра „Татарската пустиня“ — споделяше, че е лесно да познаваме класическите автори от миналото, но много по-трудно е да различим техните съвременници сред забравени имена. Според Борхес един такъв съвременник е именно Дино Будзати със своите многобройни истории.

От жанр към жанр творчеството му представлява постоянна магия — истинска демонстрация на литературния талант. Когато навлезеш в неговия свят като в омагьосан замък, трябва да си готов за среща с неочакваност: италианският майстор умело разбърква реалността.

Будзати използва парадокса, провокацията и абсурда; той прибягва до символиката във фантастичното с цел да ни уплаши или предупреди относно тъмните страни на нашето съществуване.

Разказите му често започват с обикновени ситуации... Но авторът придава тревожност даже там където би трябвало всичко да изглежда нормално. Чрез този подход читателят попада под влиянието му толкова силно, че границите между реалността и фантастиката стават размити.

Много малко писатели през ХХ век са така чувствителни към теми като отчуждение или самота като Будзати.

И макар доста критици да отбелязват влиянието на Кафка у него — безспорно присъстват флирт със символизма и усещане за абсурд — Budzati успява да избегне характерната паранойя у Кафка. Заради това страхът ѝ хуморът у него може би са по-разбираеми за читателя.

В разказите винаги има някой чакащ или чакан; голямо събитие закъснява или протича докато героите потъват в натрапчиви мисли… Малцина произведения могат така напълно да ангажират читателя както романът „Татарската пустиня“ или сборниците „Шейсет разказа“ και “Коломбър”.