Три ранни разказа

Младият и амбициозен писател Джером Дейвид Селинджър си поставя високи цели още в началото на кариерата си. Той е изпълнен с желание да публикува първите си разкази в списание The New Yorker, което счита за върха на американската литература. Въпреки усилията му, това няма да се случи през следващите години и по време на световна война. Изданието The New Yorker, известно със своите строги изисквания към литературните произведения, не е готово за този самоуверен новак с циничен поглед към света и интерес към разговорния стил. Въпреки това други списания бързо оценяват неговия талант – свеж глас в един нестабилен период. През 1940 година уважаваното списание Story отпечатва името Дж. Д. Селинджър с разказа „Младежи”, който предлага интересен поглед върху живота на нюйоркските младежи чрез диалог между двама герои, които водят безсмислен разговор. След него разказът „Иди да видиш Еди” излиза в University of Kansas City Review и разглежда как антипатичният главен герой постепенно принуждава една млада жена да се срещне с човек на име Еди; творбата съдържа усещане за неизразена история, напомняща стила на Хемингуей. Четири години по-късно, след приключването на военната служба, разказът „От веднъж седмично не се умира” отново намира място в Story; той представя мобилизиран войник, който се опитва да съобщи на своята леля за предстоящата си мисия във войната – някои читатели възприемат сюжета като метафора за подготовката на семейството за евентуална загуба.

„Три ранни разказа” (илюстрирана) представлява първата законно публикувана книга от Дж. Д. Селинджър след повече от половин век пауза. Издателството Devault-Graves Digital Editions гордо предлага тази антология като част от повторното отпечатване на най-добрите произведения в американската литература и подчертава иновационния дух и вдъхновение зад творчеството му.