По-горе билото, майстори! Сиймор: Запознаване

Много хора на моята възраст и с подобен доход, които пишат спомени за починалите си братя в завладяващ дневник, изобщо не полагат усилия да ни информират за дати или местоположения. Нямам никакво желание да сътруднича с тях. Решил съм да избегна такова поведение. Днес е четвъртък и отново седя на своя неприятен стол.

Часът е един без четвърт след полунощ, а аз се опитвам вече от десет часа да намеря начин да представя Сиймор като Атлет и Играч, без това да подразни онези, които нямат интерес към спорта. Учудва ме факта, че ще ми бъде трудно да направя това без предварително извинение. Все пак принадлежа на английската катедра и поне двама от колегите ми са на път да станат модерни поети с утвърден статус; трети пък - литературен критик - е много популярен сред академичните среди тук по Източното крайбрежие, значима фигура в областта на Мелвил. Всички те (аз съм им слабост) през бейзболните мачове тичат до телевизора с бутилка студена бира така, че всеки може да ги види. За жалост малкото камъче със бръшлян, което хвърлям в градината им няма как толкова силно да ги засегне – то идва от стъклена къща.

Откакто помня съм запален по бейзбола и смятам, че мозъкът ми съдържа области подобни на клетка за птици покрита със спортни страници от стари вестници. Вероятно една причина години наред активно участие в радиото беше способността ми да разказвам какво правят Уейнър момчетата всяка седмица или колко пъти Коб крадеше трета база през 1921 г., когато всъщност бях едва две години стар – такива подробности впечатляваха слушателите доста.

Все още ли приемам тези неща твърде сериозно? Не мисля така. Може би частично причината е навлизането ми във възрастовия период около четиридесетте години и нуждата позастарелите писатели постепенно трябваше да напуснат игрището? Знам защо изпитвам затруднения при представянето на Естета като Атлет: преди години имахме приятелство с интелигентния Къртис Колфийлд , който загина при военна операция в Тихия океан; веднъж го видях как играе топката както ако беше начинаещ - смешната ситуация предизвика смеха ми.

Сиймор обожаваше игрите – било то вътре или навън – той бе невероятно добър или ужасно лош играч; между двете крайности почти нямаше място за посредственост. Преди няколко години сестра ми Франи сподели спомен как лежала малка люлка докато наблюдавала Сиймор как играе пинг-понг у дома ни . Възможно е противникът й тогава просто аз самият бъда бил този незапомнен герой! Когато играех срещу него губех всякакъв цвят само присъствайки там – сякаш Майка Кали сама участваше под формата му: весела както винаги!

Той блъскаше ударите си стремглаво независимо дали топката летеше високо или удобно подходяща за забиване; три удара от пет просто оставах извън масата тотално лишен от внимание върху резултатите! А фактът той никога не обръщаше внимание върху всички пропуснати удари мен просто ме удивяваше./.../