Цариградският емигрант

Чрез личния си опит и разказа за семейството си, известният македонски автор с албански корени Луан Старова (1941-2022) представя в този роман историята на Балканите – регион, където интересите на мощни империи често се сблъскват помежду си, нанасяйки вреди на местните народи.

Централна фигура в произведението е бащата на писателя – Ариф Старова, който дълги години крие информация за времето си в Цариград между 1919 и 1924 г., когато настъпва окончателното падане на Османската империя и създаването на нова Турция под ръководството на Ататюрк.

Заради политически обстоятелства, той е принуден да напусне родината и заминава за Цариград с помощта на своя чичо Али Фетхи Окяр. Той е близък приятел на Ататюрк по време на ключовите битки за основаването на новата държава, като впоследствие става първият премиер и председателят на парламента. Въпреки поканата от Али Фетхи и Ататюрк да се присъедини към управленските структури в Турция, Ариф решава внезапно да се върне обратно в Албания. Там започва работа като съдия, а след това става адвокат в Поградец. През 1943 г., със семейството си бягат в Струга, Македония, търсейки спасение от фашизма.