Балканвавилонци

Не съществуват опасни думи, а единствено злоупотреба с тях.

Този роман разглежда балканската археология на знанието и самопознанието. Той е анализ на духа на Балканите, представен чрез личния разказ на дете, което наблюдава интелектуалните диалози между двама донкихотовци от региона. Единият е бащата на разказвача, а другият – изследователят Климент Камилски, който става жертва на политическите превратности през XX век. Двамата дискутират дали да се премахнат турцизмите като остатък от робството. Бащата е загрижен за възможността фанатизмът при прочистването на езиците и насилственото им освобождаване от чуждите влияния да доведе до етническо прочистване сред народите, страхувайки се това да не предизвика унищожителни войни помежду им в региона. От своя страна Климент Камилски осъзнава, че езиците могат да бъдат арена за конфликти между различни народи; според него обаче само чрез премахването на опасните думи може да бъде спасено човечеството. Целта и на двамата самоуки лингвисти остава еднаква – техните деца да живеят в свят изпълнен с мир и хармония, но методите им са различни.