Завръщането на козите

В миналото, по време на тоталитарния режим, козите в Македония са били подложени на безпрецедентно изтребление – това е факт. Сега обаче те отново се появяват по европейските пътища на солидарността.

Ерата на козите вече е зад нас; те са прогонени от горите и градските площади като нежелани и неподчиняващи се елементи, а вместо тях историческата сцена заемат пръчовете. Мнозина от тях усилено се опитват да напредват, дори ежегодно представят доклади за напредъка си в Европа, но всички усещат, че страната всъщност върви назад. Възможността за протест изглежда невъзможна: когато ти разказват истории за успеха, трябва да слушаш с широко отворена уста. Това са чудесата на прехода – утешават се козите, които не осъзнават постепенното настъпване на втория „козоцид”.

Някои европейци все пак решават да подпомогнат възраждането на козия живот в Балканския регион – понякога от хуманизъм или защото виждат свой собствен интерес: искат да създадат шум около темата и да привлекат внимание към европеизацията. Но при реализацията им усилията често биват блокирани от местните разбойници, които бързо унищожават амбициите на чуждите експерти в областта на козета солидарност.

Авторът използва фин хумор и метафори с автентичност и простота, за да разгледа ситуацията в Балканите и балканския синдром свързан с унищожението. Той акцентира върху различията в начина на мислене и пропастта между балканските и европейските ценности както и несъвместимостта между техните исторически съдби.