Срещу вятъра

Разказите тук са автентични.

Силно вярвам, че написаното слово притежава както творческа, така и разрушителна сила – а именно читателят решава как да я насочи в себе си.

Реализмът служи само като детонатор за емоциите на хората.

Затова Читателят е нашият съТворец.

Защото пространството между думите има най-голямо значение; там, където настъпва мълчанието – там се крие дълбокият смисъл; там са чудесните светове, които очакват да бъдат разкрити.

Авторът не е нищо повече от инструмент, чрез който можете да постигнете това.

***

Най-точното описание на стила на тези записки би било демократически реализъм.
„Демократическият реалист“ не пише внимателно, сякаш избягва болен човек. Той напомня много по-малко на „социалистическия реалист“, който описва света с нежност.
„Демократическият реалист“ пише така, сякаш крачи около ранен боец в средата на битката и му крещи обидни думи, повдига го с яростта му и го изстрелва към небесата.
Той се отдалечава малко след като усети как бумерангът се връща обратно с огромна сила към страдащия.
Измъчваният човек среща самия себе си, а „демократическият реалист“ наблюдава галактиките на неговото страдание и бърза да ги опише.
Тези моменти представляват урока, който никога не трябва да бъде забравян.
В никакъв случай!

Красимир Симеонов