Симеон Втори. Политически роман

Животът на Негово Величество Симеон Втори, цар на българите, всъщност започва след кончината на баща му Борис Трети на 28 август 1943 година, когато той е едва шестгодишен. София по това време е почти разрушена от англо-американските въздушни нападения; дори Дворецът е пострадал и царското семейство често се мести между Враня, Царска Бистрица, понякога в двореца Ситняково или в малката къщичка с високи стени в селце Баня - близо до Карлово. Очите на красивото момче са като синьо небе и съвсем леко отразяват вълните на Черно море край Евксиноград – място с много зеленина и рядък мирис на водорасли. Прибоят там е заглушен от множеството дървета; въпреки спокойния залив детето изпитва страх от бурята и солената вода.

В тъжната и опустошена София слугините плачат за Царя-Обединител Борис Трети. Из горите и планината обикалят партизани, а селата са блокирани от жандармерията; нивите в Златна Добруджа остават запуснати. В Делиормана, Средногорието и Родопите яташките домове горят, а героите от ловните дружини показват побучени глави или позирали със убити нелегални бойци по площадките.

Насред войната българският народ остава разделен, но малкият цар не осъзнава това — той просто приема коронясването си с невидимо смущение под погледа на мъжете в черно: "Да живее цар Симеон Втори!”
Петър Христозов