Ох, лю(бо)в

"Постепенно навлизах в нея, сантиметър по сантиметър, сякаш фините нишки, които я свързваха цялата, щяха да се скъсат при най-малкия знак на грубост. Тя разкриваше себе си под слабините ми с незабележимото нежно очакване на розов нюанс, внимателно показвайки гънка след гънка своята сърцевина, жадна за светли ласки. Нямаше причина да бързаме – Ена защото в света, който обитаваше, времето течеше като застинала каменна река; а аз – понеже исках безкрайно да се наслаждавам на нашата необичайна закъсняла среща. Преди много години моята хищническа амбиция беше да я покоря и разтреса с енергията на младостта си, която черпеше сила от разбити сърца. Не успях и я оставих сама чрез своето бягство. Но в този магичен момент не желаех да избягам никъде; копнеех нашето сливане да продължи завинаги – клетките на моето тяло и нейното постепенно да се освобождават от товара на предишната им история и в радостния хаос на новото начало да образуват обща плът, където изтощени можем просто да се слеем."
Иван Голев